приправи

Речник на българския език

1. приправи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

приправи е производна форма на приправя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. приправи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

приправи е производна форма на приправя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. приправи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

приправи е производна форма на приправя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. приправи — повелително наклонение, ед. ч.

приправи е производна форма на приправя (повелително наклонение, ед. ч.).