приправело

Речник на българския език

1. приправело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

приправело е производна форма на приправя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. приправело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

приправело е производна форма на приправя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).