припотяло

Речник на българския език

1. припотяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

припотяло е производна форма на припотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. припотяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

припотяло е производна форма на припотя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).