припотил съм

Речник на българския език

1. припотил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

припотил съм е производна форма на припотя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. припотил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

припотил съм е производна форма на припотя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).