припотил си

Речник на българския език

1. припотил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

припотил си е производна форма на припотя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. припотил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

припотил си е производна форма на припотя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).