припотил е

Речник на българския език

1. припотил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

припотил е е производна форма на припотя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. припотил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

припотил е е производна форма на припотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).