припотило

Речник на българския език

1. припотило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

припотило е производна форма на припотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. припотило — мин. деят. св. прич. ср. р.

припотило е производна форма на припотя (мин. деят. св. прич. ср. р.).