припотила

Речник на българския език

1. припотила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

припотила е производна форма на припотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. припотила — мин. деят. св. прич. ж. р.

припотила е производна форма на припотя (мин. деят. св. прич. ж. р.).