припотил
1.
припотил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
припотил
е производна форма
на припотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
припотил —
мин. деят. св. прич. м. р.
припотил
е производна форма
на припотя (мин. деят. св. прич. м. р.).