припотил

Речник на българския език

1. припотил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

припотил е производна форма на припотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. припотил — мин. деят. св. прич. м. р.

припотил е производна форма на припотя (мин. деят. св. прич. м. р.).