припоти

Речник на българския език

1. припоти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

припоти е производна форма на припотя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. припоти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

припоти е производна форма на припотя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. припоти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

припоти е производна форма на припотя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. припоти — повелително наклонение, ед. ч.

припоти е производна форма на припотя (повелително наклонение, ед. ч.).