припокрил е

Речник на българския език

1. припокрил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

припокрил е е производна форма на припокрия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. припокрил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

припокрил е е производна форма на припокрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).