припокрило

Речник на българския език

1. припокрило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

припокрило е производна форма на припокрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. припокрило — мин. деят. св. прич. ср. р.

припокрило е производна форма на припокрия (мин. деят. св. прич. ср. р.).