припокрил

Речник на българския език

1. припокрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

припокрил е производна форма на припокрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. припокрил — мин. деят. св. прич. м. р.

припокрил е производна форма на припокрия (мин. деят. св. прич. м. р.).