приповтаряло

Речник на българския език

1. приповтаряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

приповтаряло е производна форма на приповтарям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. приповтаряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

приповтаряло е производна форма на приповтарям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. приповтаряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

приповтаряло е производна форма на приповтарям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. приповтаряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

приповтаряло е производна форма на приповтарям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).