приплетете

Речник на българския език

1. приплетете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

приплетете е производна форма на приплета (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. приплетете — повелително наклонение, мн. ч.

приплетете е производна форма на приплета (повелително наклонение, мн. ч.).