приплете

Речник на българския език

1. приплете — сег. вр., 3 л., ед. ч.

приплете е производна форма на приплета (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. приплете — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

приплете е производна форма на приплета (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. приплете — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

приплете е производна форма на приплета (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).