приплел

Речник на българския език

1. приплел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

приплел е производна форма на приплета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. приплел — мин. деят. св. прич. м. р.

приплел е производна форма на приплета (мин. деят. св. прич. м. р.).