припламвал

Речник на българския език

1. припламвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

припламвал е производна форма на припламвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. припламвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

припламвал е производна форма на припламвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. припламвал — мин. деят. св. прич. м. р.

припламвал е производна форма на припламвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. припламвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

припламвал е производна форма на припламвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).