приписвал

Речник на българския език

1. приписвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

приписвал е производна форма на приписвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. приписвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

приписвал е производна форма на приписвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. приписвал — мин. деят. св. прич. м. р.

приписвал е производна форма на приписвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. приписвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

приписвал е производна форма на приписвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).