припил съм

Речник на българския език

1. припил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

припил съм е производна форма на припия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. припил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

припил съм е производна форма на припия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).