припикавало

Речник на българския език

1. припикавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

припикавало е производна форма на припикавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. припикавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

припикавало е производна форма на припикавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. припикавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

припикавало е производна форма на припикавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. припикавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

припикавало е производна форма на припикавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).