припечелило

Речник на българския език

1. припечелило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

припечелило е производна форма на припечеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. припечелило — мин. деят. св. прич. ср. р.

припечелило е производна форма на припечеля (мин. деят. св. прич. ср. р.).