припечелил

Речник на българския език

1. припечелил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

припечелил е производна форма на припечеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. припечелил — мин. деят. св. прич. м. р.

припечелил е производна форма на припечеля (мин. деят. св. прич. м. р.).