припвала

Речник на българския език

1. припвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

припвала е производна форма на припвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. припвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

припвала е производна форма на припвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. припвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

припвала е производна форма на припвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. припвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

припвала е производна форма на припвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).