припалил съм

Речник на българския език

1. припалил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

припалил съм е производна форма на припаля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. припалил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

припалил съм е производна форма на припаля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).