припаднал

Речник на българския език

1. припаднал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

припаднал е производна форма на припадна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. припаднал — мин. деят. св. прич. м. р.

припаднал е производна форма на припадна (мин. деят. св. прич. м. р.).