принуждавало

Речник на българския език

1. принуждавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

принуждавало е производна форма на принуждавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. принуждавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

принуждавало е производна форма на принуждавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. принуждавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

принуждавало е производна форма на принуждавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. принуждавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

принуждавало е производна форма на принуждавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).