принтвахте

Речник на българския език

1. принтвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

принтвахте е производна форма на принтвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. принтвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

принтвахте е производна форма на принтвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).