принадел

Речник на българския език

1. принадел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

принадел е производна форма на принадя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. принадел — мин. деят. несв. прич. м. р.

принадел е производна форма на принадя (мин. деят. несв. прич. м. р.).