примърдахте

Речник на българския език

1. примърдахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

примърдахте е производна форма на примърдам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. примърдахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

примърдахте е производна форма на примърдам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).