примъкнел

Речник на българския език

1. примъкнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

примъкнел е производна форма на примъкна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. примъкнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

примъкнел е производна форма на примъкна (мин. деят. несв. прич. м. р.).