примолил е

Речник на българския език

1. примолил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

примолил е е производна форма на примоля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. примолил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

примолил е е производна форма на примоля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).