примоли

Речник на българския език

1. примоли — сег. вр., 3 л., ед. ч.

примоли е производна форма на примоля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. примоли — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

примоли е производна форма на примоля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. примоли — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

примоли е производна форма на примоля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. примоли — повелително наклонение, ед. ч.

примоли е производна форма на примоля (повелително наклонение, ед. ч.).