примокрил

Речник на българския език

1. примокрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

примокрил е производна форма на примокря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. примокрил — мин. деят. св. прич. м. р.

примокрил е производна форма на примокря (мин. деят. св. прич. м. р.).