приляхте

Речник на българския език

1. приляхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

приляхте е производна форма на прилея (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. приляхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

приляхте е производна форма на прилея (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).