приляло

Речник на българския език

1. приляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

приляло е производна форма на прилея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. приляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

приляло е производна форма на прилея (мин. деят. св. прич. ср. р.).

3. приляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

приляло е производна форма на прилея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. приляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

приляло е производна форма на прилея (мин. деят. св. прич. ср. р.).