приляла

Речник на българския език

1. приляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

приляла е производна форма на прилея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. приляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

приляла е производна форма на прилея (мин. деят. св. прич. ж. р.).

3. приляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

приляла е производна форма на прилея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. приляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

приляла е производна форма на прилея (мин. деят. св. прич. ж. р.).