прилял

Речник на българския език

1. прилял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прилял е производна форма на прилея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прилял — мин. деят. св. прич. м. р.

прилял е производна форма на прилея (мин. деят. св. прич. м. р.).

3. прилял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прилял е производна форма на прилея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. прилял — мин. деят. св. прич. м. р.

прилял е производна форма на прилея (мин. деят. св. прич. м. р.).