прилягало

Речник на българския език

1. прилягало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прилягало е производна форма на прилягам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прилягало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прилягало е производна форма на прилягам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прилягало — мин. деят. св. прич. ср. р.

прилягало е производна форма на прилягам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. прилягало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прилягало е производна форма на прилягам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).