приля

Речник на българския език

1. приля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

приля е производна форма на прилея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. приля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

приля е производна форма на прилея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

3. приля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

приля е производна форма на прилея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. приля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

приля е производна форма на прилея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).