прилуняло

Речник на българския език

1. прилуняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прилуняло е производна форма на прилуня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прилуняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прилуняло е производна форма на прилуня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).