прилунял

Речник на българския език

1. прилунял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прилунял е производна форма на прилуня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прилунял — мин. деят. несв. прич. м. р.

прилунял е производна форма на прилуня (мин. деят. несв. прич. м. р.).