прилунявал съм

Речник на българския език

1. прилунявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прилунявал съм е производна форма на прилунявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. прилунявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прилунявал съм е производна форма на прилунявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. прилунявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прилунявал съм е производна форма на прилунявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).