прилунявал е

Речник на българския език

1. прилунявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прилунявал е е производна форма на прилунявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прилунявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прилунявал е е производна форма на прилунявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прилунявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прилунявал е е производна форма на прилунявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).