прилунявало си

Речник на българския език

1. прилунявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

прилунявало си е производна форма на прилунявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. прилунявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

прилунявало си е производна форма на прилунявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. прилунявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

прилунявало си е производна форма на прилунявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).