прилунявало е

Речник на българския език

1. прилунявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прилунявало е е производна форма на прилунявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прилунявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прилунявало е е производна форма на прилунявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прилунявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прилунявало е е производна форма на прилунявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).