прилунявало

Речник на българския език

1. прилунявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прилунявало е производна форма на прилунявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прилунявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прилунявало е производна форма на прилунявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прилунявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

прилунявало е производна форма на прилунявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. прилунявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прилунявало е производна форма на прилунявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).