прилунявала

Речник на българския език

1. прилунявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прилунявала е производна форма на прилунявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. прилунявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прилунявала е производна форма на прилунявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. прилунявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

прилунявала е производна форма на прилунявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. прилунявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

прилунявала е производна форма на прилунявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).