прилунявал

Речник на българския език

1. прилунявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прилунявал е производна форма на прилунявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прилунявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прилунявал е производна форма на прилунявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прилунявал — мин. деят. св. прич. м. р.

прилунявал е производна форма на прилунявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прилунявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

прилунявал е производна форма на прилунявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).