прилунил съм

Речник на българския език

1. прилунил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прилунил съм е производна форма на прилуня (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. прилунил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прилунил съм е производна форма на прилуня (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).